Page 9 - "Вълчи разкази" – Васил Попов

Вълча поляна

1
Вук длаку мени, чуд си не потура.

I

- Д
а се връщаме – настоя Николай. В стария лес вече
се прокрадваха сенките на нощта.
– Какво има? Тъмното ли те плаши? – каза с насмешка

Асен и запали лулата си. – Да беше помислил за това, преди
да тръгнеш. Сега вече е късно.
– Николай е прав – намеси се Гьока, макар да не му се
искаше да разкрива безпокойството, което все повече обзе-
маше сърцето му. – Вече няколко часа не престава да вали.

Скоро снегът съвсем ще скрие следите. Няма смисъл да
продължаваме...

1
Вълкът козината си мени, но нрава не.
7