Page 122 - 13 конкурс кубрат

САМОИРОНИЧНО ЛИЧНО ...
С огромни тераси и в асансьор ,
сред кюлчета златни в обществен трезор,
и в къщи за гости , със свой самолет,
дори с прокурорския топъл каскет ,
със сметки в офшорки по разни страни
изтичаха боси и моите дни ...

Минават годините и покрай мен
оставях нарочно стиха откровен ...
Десетки години на заем отдал
от своя сърдечен и тих капитал –
от своята обич все тъй безвъзмездна ,
с която в един миг без тях ще изчезна ...
А днес пак по курса : продава – купува

и моето егене честно празнува ...

В ЩАБА
Светът от вируси пламти
като в пожар ! –
изрече генерал - майорът наш...
И само ние сме поне с пожарникар

сред огнеборци до един без стаж ...

ПЪТ ЗА НИКЪДЕ
Имаме ограничена програма .
Както събрани сме най – много двама ,
вече се движим един по един ...
Някога пътят ни водел към храма ,
днес – към аптека и магазин ...

СЛЕД ДЪЖД КАЧУЛКА С МАСКА...
Вече няма как да спреш
в брифинга да зададеш
смъртоносния въпрос ...
Маски –вече колко щеш...
Ни уста за тях , ни нос ...

ДОКОГА ?
И вирус Ковид е в проблема
пак в „Тука има , тука нема...”