Page 161 - 13 конкурс кубрат

ПРИЯТЕЛЮ ДАЛЕЧЕН

С въглен от нестинарски огън
пиша писмо.
Мой, незнайни приятелю
как е времето в твоята
географска ширина.
Как живеете,
как се обичате

и прекарвате дните си?
С шепот на притихнал вулкан
търся диря, белег да открия
за вашия прекрасен свят.
След уморените ми от бродене крака
остават следи незаличени.

Всяка вечер под небесния купол
с мастило наслоено от тъга
пиша писмо.
Изминаха години
и аз продължавам да те измислям -
дано те открия.
Но ти си тук – в пулса ми ускорен,
във въздишките среднощни.

Виждам те – с усмивка от розов цвят.
Пролетно ми е. И песенно.

АФОРИЗМИ

Литър след литър От редакция в редакция

изпит алкохол преодоля бягане с препятствия.
и гаргата за славей взема. *
* Когато достигна
Как да вдигне крак до върха на пирамидата,
да го подковат, забрави за тия,
като е с букаи. които го повдигаха.
* *
Душа имаш като храм.

Критиката зле понесе Влязох да се помоля,
и от епиграма но там бе пълно с поклонници.
обрисува ги във фейлетон. *
*