Page 32 - 13 конкурс кубрат

ИМЕНЯЦИ

Нямаше по-радостен от Илко, щом разбра, че ще става дядо. Беше
сигурен, че единственият му син, не би го подценил и ще пишат внучето на
него. Започна да прави сметка, колко пари ще чу внесе на книжка. Какъв

мотор ще му купи като стане „мъжага” Дори заставаше често пред
огледалото и втренчено се оглеждаше с надежда малкия да прилича на него.
„Може да има и моите сини очи и къдрава черна коса. Това е рядкост.” –
говореше си сам. „Е, какво като съм на чирус. Той може да е по-якичък. Аз ще
го тренирам.”
- Няма да се дам на никой от селото. Когато се зажени и кола за

сватбата ще му купя! – говореше денонощно на съпругата си.
- Ти май-вече превърташ? – му казваше тя.
- Сине ти само кажи как с булката мислите да обзаведете стаята на
детето и повече грижа да нямате.
- Бе татко, ние си знаем. Ще повикаме майстори и всичко ще е наред.
Ще поръчаме по интернет обзавеждането. Спокойно! Живей си живота…!
Защо ще плащаш на майстори! Аз ще направя всичко!
Щом чу какво мисли за обзавеждането синът му, той не заспа цяла нощ

и прерови десетки фирми за обзавеждане на детска стая.
Само след два дни фирмената кола на завода достави детското
креватче.
- Булка, я ела да видиш първият подарък за внука.
В същия момент пред вратата пристигна друга фирмена кола с доставка
на детско креватче.

- Мира няма баща ви – излязла да укроти положението майката.
На другия ден по каталог доставиха два броя завеси за детската от една
и съща фирма. Разбира се едните поръчани от бащата, другите от младите.
Нали детето ще носи неговото име. Това вече го знаеха и децата в
селото. Не искаше да се посрами.
Когато му дойде времето и се роди детето…
- Е Илко, на кой носи името детето? – го попита съседа му чул
новината.
- Ще видим…!

- Как така? Ще видим ли се казва? – схванал, че нещо не е на ред.
- Ще видим! – отговори отново той и забърза на някъде.
След седмица, когато внучето го донесоха от родилното…
- Татко, ела да те запозная с внука ти Емил.
- Значи на мен то писахте?
- Как на теб? Ти си Илко, а той е Емил.

- Илко бях, но станах Емил! – и той остави на масата удостоверение
за раждане с името Емил. – Ние сме именяци, друго не може да бъде.