Page 72 - 13 конкурс кубрат

-Ще те спукаме канцероген такъв-пригласяше им водата. Старият водопровод
мълчеше. Почувства се излъган,употребен и изоставен. Не издържа и грохна.

Водата, почувствала своята свобода, се понесе, като Цунами помитайки
всичко по пътя си.
-Сега ще падат глави!-изкрещя господин Чантев. Кой допусна това да се
случи?
Сулев и Пулев мълчаха мрачно загледани в дупката на спукания водопровод
през която продължаваше да изтича вода.
-Все трябва да има някой виновен-беснееше Чантев.
-Не съм виновен аз другари.-каза Магистралният водопровод.

-Какви другари са ти ТЕ, бе етернитов боклук?-присмя му се Водата. ТЕ вече не
са другари, а са господа. Разбери го това най-после с етернитовия си мозък.
-Господа, господа-каза плахо Старият водопровод, несвикнал с новото
обръщение.-Моля да ме изслушате!
Никой не го чу. Чантев, Сулев и Пулев ожесточено разгръщаха чертежи
планове и разрешителни. ТРЯБВАШЕ да има Виновен и те щяха да го намерят!
-Господа, Другари! Моля да ме изслушате!-каза отчаяно Старият водопровод.

Не може, бе господа другари,със стари социалистически водопроводи да
правите нови капиталистически хотели. ТРябва да ме подмените!
-Млъкни!-креснаха едновременно Чантев, Сулев и Пулев. Знаем, че трябва да
те подменим, но сега няма пари. Суджуков ги открадна, затова ти ще останеш
на поста си! Ти ще продължиш да ни служиш! Ясно лие?
-Да другари! Всичко е ясно! Оставам на поста си.-отговори бодро
Магистралният, разбрал, че другарите са тука, че Партията още е жива!
-Ама, защо бе, господи? Защо все на мен се случват тия неприятности?-върна

се към настоящето Станчо Ангелов. Малшанс! Малшанс е животът ми Дончо.
-Е де, бат’ Станчо. Не се ядосвай. Има и от лошото по-лошо.-каза Дончо.
Замахна ловко над масата и още една муха премина в отвъдното.