Page 148 - 13 конкурс кубрат

СЕЛСКИ МАНТАЛИТЕТ

Вуйна Миче от дете имаше мечта – да стане директор на училището в града. Това я
преследваше откакто се е осъзнала и не я оставяше на мира. Най-напред се омъжи за кмета,
а след това тръгна лекичко да пробива. Представете си я само – голямо лице като топка и
червени бузки, снажно тяло, панталоните й се впиваха в дебелите кълки и месести пръстчета
като кебапчета. А ако я бутнеш – може да се затракаля. Винаги усмихната. Ако може да
врътне някоя друга интрига, става й разнообразен денят.

Не мина се и много време и вуйна Миче стана директорка на градското училище. С връзки
оттук и оттам, получи се номерът. Учителите се зарадваха, че старата директорка я няма, а е
дошла нова – млада, пухкава и добричка на външен вид. А по душа – дявол! В началото като
пое управлението искаше прозрачност, за да се вижда кой какво прави, как си върши
работата, да се уважава персонала, да са мотивирани учителите за работа, но постепенно
нещата се промениха. Селският манталитет взимаше превес все по-бързо и бързо.
Управлението на училището тръгна назад с високи темпове. Интригите се сучеха като на
вретено. Една след друга и не знае човек от къде ще му дойде. Но имаш ли връзки в големия
град – имаш и мечтаната позиция.

Вуйна Миче си мислеше, че с интриги се управляват учители. Имаше една специална тълпа,
която се отличаваше от останалите. Те искаха да я сменят. Ама как да я сменят като мъжът й
кмет. Не става толкова лесно. С всеки изминал съвет, те й показваха как тя не става за
управленец. Защото един истиснки управляващ не крои интриги, а с желязна ръка прави
промени. Например, ето как врътна лесна и бърза интрига на библиотекарката Гина? В петък
след часовете, библиотекарката си предаваше ключа на секретарката както обикновено и си
тръгваше. В понеделник сутринта на библиотекарката се направи строга бележка, че
лампите светят. А сега, де?
-Гино, пак си забравила лампите светнати! – размаха пръст вуйна Миче. – Икономии искаме
да правим, а ти... ощетяваш училището!

Библиотекарката Гина опули едни големи кафяви очи като черни маслини. Взе ключа и се
запъти към библиотеката с прашните книги. Много рядко святкаше лампата, а и много рядко
й се случваше да стои в хранилището на библиотеката. Набързо й мина мисълта, че някой
друг може да й е скроил капан. Започна да си премята спомените в главата и се сети, че Тина
умната много често ходеше и тършуваше книги, докато Гина я няма. Така например се сети,
че и доста учебници бяха изчезнали. Но какво можеше да направи клетата библиотекарка?И
да мисли, и да не мисли, факт е, че лампите са били светнати 3 дни. Както си стоеше и
размяташе мислите из главата си, влезе чистачката. И тя идва да загаси лампите.

- Прати ме директорката да загася лампите, че си ги забравила. – подсмихна се
чистачката и се запъти към хранилището. – Как така си ги забравила, да не е идвала Тина
умната пак да тършува? – подсмихна се под мустак тя. – Миналата седмица идва да да ми
нареди да изхвърля боклука. Да не би да я правят библиотекарка, а теб да пратят вкъщи да
мачкаш покривката на дивана?

Чистачката излезе и Гина отново се втурна в размисли. Стрялкаха й се из съзнанието мисли
като „Какво искаше Тина умната и с каква цел идваше толкова често в библиотеката? Тя ли
беше оставила лампата светната, за да й скрои мръсен план?“ Съвсем скоро щеше да
разбере. А Тина умната отишла и тя при директорката, за да си каже, че не е оставила
светната лампата и не е ходила в библиотеката. От къде на къде? Гузен не гонен бяга! Ето,
щом умницата бърза да си каже, преди да са я попитали, кой друг ще е, освен тя?