Page 151 - 13 конкурс кубрат
P. 151
РЕВНОСТ
Отпивам вино със горчиви глътки.
Безмилостно напивам се от яд,
Че друг се топли в твоите прегръдки,
някой си къде, къде по-млад.
Отпивам пак и удрям със юмрук,
разритвам топлата камина.
Готов съм да убия този друг!
И за да бъда истински съпруг
грабвам ножа –
и започвам пак да беля лук.
ЗЕМЕРАЗДЕЛЯНЕ
Отново съмна.
Слънцето показва се игриво.
Младежите поеха към кафета,
а баби, старци, бодри кат момчета,
въоръжени със бастуни и колчета,
поеха към чукарите с копривите,
че някъде на майната си
ще раздават нивите.
При бурни спорове
и дъх на лайка,
и тук-там спомената
нечия майка,
привечер настъпи мир.
Раздаден бе последния баир.
След знойна жега
и психика разбита,
накрая всеки се укроти
и започна да се пита:
-Божичко, ми кой ще ги работи?
ЛУДОСТ
Вървя си и приказвам сам.
Озъртайки започнах да се чудя,
дочувайки оттук – оттам
да шепнат – признак на полуда!
Човек насреща се показва,
ръце размахва като чук.
Тоя пък с кого приказва?