Page 174 - 13 конкурс кубрат
P. 174
ЗЛАТНА ЕСЕН - ЛЯТНА ЕСЕН
Лятото хлопа на вратата,
но жегаво не е, а в студ.
Хлопам си и аз главата в стената,
направиха ме днес на луд!
Сутринта бе слънчево и ясно
и над нас се смееше небето,
затова - напред - където винаги е тясно:
Хайде всички до морето!
Отвънка каросерия издула,
(едвам успяхме да се поберем)
натъпкани във старата жигула
с чадър и чанта, слънчев крем...
Очаквах облаци памучно чисти
и детски глъч тъй веселяшки,
батки, гларуси, сърфисти,
екзотични какички по прашки...
Пристигнахме на таз арена
за разтуха в летен, палав мач.
Водата бе така студена,
а вятъра - като бръснач!
Огледах се на пусто - бабки,
тук- там загубили се птици
и ние с розовите шапки...
Да бяхме взели ръкавици!
Като вълните станахме солени,
изгубили съвсем кураж.
Разочаровани и примирени –
въобще не ставаше за плаж!
Че лятото потънало е в дрямка
веднагически така разбрахме.
Пихме по едно кафе на сянка
и бързо вкъщи се прибрахме.
