Page 179 - 13 конкурс кубрат
P. 179

ЗАДОЧНИК

                    Задочният студент  Витан Драганов влезе в катедрата по политология в Университета за
               народно  стопанство  ,  в  която  седеше  завеждащият  катедрата  проф.Иван  Симеонов  в
               обкръжението на  няколко колежки.
                  - Добър ден  - поздрави  влезлият.
                      Професор  Иван  Симеонов  повдигна  глава,  готов  да  спази  обичайната  служебна
               дистанция  ,  но  като  зърна  откровените    до  наивност  сини  очи  и  хлапашкото  лице  на
               студента усети как деловата му суровост се разтапя като бучка лед върху горещ котлон.
                  - Извинете, може ли един въпрос? – попита студентът по политология.
                  - Ама разбира се ! – усмихна се широко професорът.- На мен това ми е работата
                  - да отговарям на въпроси.
                  - Налага ми се да променя датите на някои мои изпити. Ще може ли?
                  - Датата на кой изпит ще искате да промените?
                  - Най-напред на изпита по политическо поведение, ако Ви е удобно. Нека се явя не на 15
               , а на 20 април , ако може.
                  - Защо, какво ще се случи на 20 април? – заинтригува се завеждащият катедрата.
                  - На този ден в София ще се състои конгресът на партия  Ред, законност и справедливост.
               Смятам до тогава да стана член на тази партия и да присъствам на форума като делегат.
                  - Че какво ви пречи хем да си бъдете делегат , хем да си се явите на изпит нормално като
               другите студенти съобразно графика? – учуди се професор Симеонов.
                  - Вие не ме разбрахте , г-н професоре. Моето село Трепетликово е на две туби бензин от
               София.  Пътуванията  са  скъпи.  Като  стана  делегат,  ще  се  възползвам  от  безплатния
               транспорт на Партията до София в деня на изпита. Това е.
                  - А-а-а-а!... – не сдържа удивлението си професорът . По лицата на останалите колежки в
               катедрата изгря усмивка.
                  - Желая също изпитът ми по политическа етика да бъде изтеглен с една седмица по-рано
               – продължи още по-дръзко Витан. – Нека бъде не на десети , а на трети май.
                  - Това пък защо? Нали тогава конгресът на РЗС вече ще е минал? – не разбра Симеонов.
                  - Да, но на трети ще има митинг на партия „Атака” пред Народното събрание – поясни
               търпеливо  Драганов.  -  Организират  безплатен  превоз  с  автобуси  от  всички    по-големи
               градове в страната. Сандвичи и кафе даже ще раздават.
                  - Супер! – възкликна една от преподавателките. – Аз  ви казвах , че
                  националистическите  идеи  на  „Атака”  са  най-правилните,  а  вие  ,  колеги  ,    не  ми
               вярвахте. Как се грижат само за митингуващите! Да живее България!
                  - Това ли е всичко? – вдигна поглед завеждащият катедрата към  бъдещия
                  политолог.
                  - А, не...Имах предвид...Ако може...Всъщност, дали ще може също и изпитът ми по
                  Управление на конфликти да бъде насрочен за 18 май , по възможност следобед.
                  - Чак пък следобед... – прояви признаци на раздразнение професорът.
                  - Няма как да е по-рано , господине – започна да се оправдава  Витанов с най-невинната
               физиономия на света. – Преди обед на този ден ще участвам в двучасова блокада на Орлов
               мост  заедно  с  природозащитници.  Ще  протестираме  срещу  новите  промени  в  Закона  за
               горите.
                  - Как? Нима и те  осигуряват безплатен транспорт?! – не повярва  Симеонов.
                  -  Ама  разбира  се!  –  възторжено  потвърди  задочникът  от  Трепетликово.  –  При  това
               автобусите им са много модерни , с климатици и телевизори.
                  - Ей на това му се вика студент по политология! – възкликна по-младата от колежките ,
               която до този момент беше мълчала, забила нос в книжата. – Нарочно участва във всички
               партии  и  движения  ,  за  да  ги  изучи  отвътре.  Усвоява  учебния  материал  не  само  от
               учебниците , ами направо от живота.
   174   175   176   177   178   179   180   181   182   183   184