Page 182 - 13 конкурс кубрат
P. 182

МУЗ И МУЗКА
                                         /на поетите, чийто Музове и
                                         Музки временно са ги изоставили/

                                         Муз и Музка тъй красиви,
                                         с пламъци в очи скокливи,
                                         сплетоха ръце в нощта
                                         и... любов се разгоря.
                                         Музика душите грабна,
                                         тъй неземна, тъй прекрасна,
                                         завибрираха телата
                                         в танц най-страстен на земята.
                                         Дни танцуваха щастливи,
                                         сбъдваха мечтите диви,
                                         рими ваяха в екстаз,

                                         що изричаха на глас.
                                         И нали са Муз и Музка,
                                         /не са тез`от кукуруза/,
                                         запрепускаха на макс
                                         връз любовния пегас.
                                         Нека да се напалуват
                                         и на воля налудуват,
                                         пък дано да дойде час,
                                         да се върнат пак при нас.

                                         ПОЛОВИНВЕКОВЕН... ХЛАПАК

                                         Мъжът на петдесет /о, толкоз много?!/,
                                         за някои дами странен може би,

                                         особено за тези с поглед влогов
                                         най-влюбени във себе си, уви!
                                         Дори и да звучи половинвековно,
                                         това е възрастта на любовта,
                                         в която „полът силен” безусловно
                                         желае да  обязди  младостта.
                                         Не се приема той за  "бита карта",
                                         че стигнал е до "края на света".
                                         Животът му, макар не залъгалка
                                         току го сюрпризира със мечта.
                                         Мъжът на петдесет е дъб със корен,
                                         чрез клоните си дирещ светлина,
                                         но някога… по вятъра си гони,
                                         ту слава, ту Михаля, за беда.
                                         Уж стъпил си е здраво на нозете,
                                         но често му порастват и крилца.
                                         Мъжът, половинвековен, разберете,
                                         хлапак си е… с тинейджърска душа.
   177   178   179   180   181   182   183   184   185   186   187