Page 182 - 13 конкурс кубрат
P. 182
МУЗ И МУЗКА
/на поетите, чийто Музове и
Музки временно са ги изоставили/
Муз и Музка тъй красиви,
с пламъци в очи скокливи,
сплетоха ръце в нощта
и... любов се разгоря.
Музика душите грабна,
тъй неземна, тъй прекрасна,
завибрираха телата
в танц най-страстен на земята.
Дни танцуваха щастливи,
сбъдваха мечтите диви,
рими ваяха в екстаз,
що изричаха на глас.
И нали са Муз и Музка,
/не са тез`от кукуруза/,
запрепускаха на макс
връз любовния пегас.
Нека да се напалуват
и на воля налудуват,
пък дано да дойде час,
да се върнат пак при нас.
ПОЛОВИНВЕКОВЕН... ХЛАПАК
Мъжът на петдесет /о, толкоз много?!/,
за някои дами странен може би,
особено за тези с поглед влогов
най-влюбени във себе си, уви!
Дори и да звучи половинвековно,
това е възрастта на любовта,
в която „полът силен” безусловно
желае да обязди младостта.
Не се приема той за "бита карта",
че стигнал е до "края на света".
Животът му, макар не залъгалка
току го сюрпризира със мечта.
Мъжът на петдесет е дъб със корен,
чрез клоните си дирещ светлина,
но някога… по вятъра си гони,
ту слава, ту Михаля, за беда.
Уж стъпил си е здраво на нозете,
но често му порастват и крилца.
Мъжът, половинвековен, разберете,
хлапак си е… с тинейджърска душа.