Page 198 - 13 конкурс кубрат

ПИСМО ЗА ОНЯ СВЯТ

Достопочтенни брате Кириле и брате Методие,
Аз, Паисий, йеромонах и проигумен Хилендарски, реших се писмовно да
общувам с вас, ако и да не ме знаете.
247 лета след като се преселих в небесните селения, душата ми поиска да
се върна за един Божи ден на грешната земя. На тази земя, за която вий, свети
братя, изнамерихте славянското писмо, очите и сърцата на славяните

отворихте, на свое четмо и писмо ги научихте.
И попадам аз, грешния Паисий, обиколил много земи и премного видял,
в един град, Русчук му беше името по мое време. Ромеите му викали
Сексагинта Приста. И гледам, и се чудя, братя. И не мога нищо да разбера. Абе,
тия хора срамуват ли се на български да пишат, щях да викна както едно време,
не учат в школото вашата азбука ли, или що, не знам. Уж ви тачат и

венцехвалят, образите ви нарисувани видях. И дори даскал Стоян от тукашното
класно училище преди време стъкмил песен във ваша възхвала, която
азбукарчетата вдъхновено пеят в школата. Ала сегашните българи все към
буквите на латините ги тегли. Нищо не казах. Премълчах си. Никой не ме и
забеляза. Май че ме взеха за просяк, каквито видях премного пред богатите
продавници. И чуждоземни вещи лъскави от Цариград (по ваше време –
Константинопол) има в преизобилие, но знам, братя, че и вие като мен
презирате светските съблазни, затова няма да ви хортувам за тях.
И по улиците има много хора, но, Боже опази, с длан на ухото, те вървят

и си говорят сами на себе си с висок глас, негли не са сами. И момци и моми в
оскъдно, дрипаво облекло, с нарисувани телеса, с бели като платно лица, с
изцъклени очи, се движат като на сън, сякаш са пили опиум. По кръчми и
кафенета насядали хора всякакви, но не си хортуват, не се и гледат. И в една
ръка държат някакъв малък уред чуждоземен, а с пръстите на другата цъкат ли
цъкат по него.
В книгопродавниците има книги разни, от шарени по-шарени, обаче

нийде очите ми не съзряха моята скромна книжица „История
Славяноболгарская”, която зиме и лете разнасях да четат по села и паланки. И
всичко това ме твърде възмути и причини душевен смут. Затова ли във Венеция
в спор с триезичниците, вий братя, защитихте правото на всеки народ да се
просвещава и възхвалява Бога на своя роден език?
Тук видях едни люде, светлописци ги наричат по нашему. И правят те
картини с някакви малки кутии, като гледат през тях. Не знам дали ме
проумявате, братя. Вий сте живели много отдавна и не отбирате от тези

дяволски творения. Сега, казват, времето било друго. И един от тези
светлописци ми даде няколко картини от богатите дюкяни на Русчук с табелки
на чужд език.