Page 200 - 13 конкурс кубрат

ТЕРЗАНИЯТА НА РАЙСКАТА ЗМИЯ

Пълен хаос цареше в Рая. Главният ключар заедно с ореола и дългата си
бяла нощница изчезваше за дълго. Постоянно го викаха да отключва някакви
палати и скъпи колесници, после го канеха на партита в Едемската градина на
зелена трева с балони, конфети, много пиротехника, фойерверки и отбрани
питиета. На тях присъстваха разкрепостени самодиви в оскъдни бели премени,
а някои и само по оръжието, с което Давид е победил Голиат. Цели векове му
се губеха на Главния. През това време на неговото място на Портите стоеше

един Дявол с поглед зелен. Винаги държеше в ръка чаша абсент и сам
преценяваше кого да пуска в Рая и кого да спира. От големия дебел тефтер с
персонални служебни досиета бяха останали само кориците. Нямаше никакъв
ред. Сульо и Пульо влизаха и излизаха, когато им доскучае.
Само Старата змия се терзаеше: „Защо ми трябваше да помагам на Оная
дебелана да съблазни Онзи глупак? Шефът ги спипа в градината точно под
Дървото на познанието. Аз се бях увила около него с ябълка в уста. Тях ги

наказа доживотно – изпъди ги на земята (така им се пада), а мен – вечно да
се влача по корем. Лошо ли им беше тук? Оная му отвори очите, даде му
ябълката и сгазиха лука. Сега тук се напълни с всякаква сган. Няма кой да се
грижи за плодните дръвчета – вече няма дори и гнили ябълки с червеи
отвътре. Вместо да се носят звуци на флейта и арфа, както едно време,
сега един DJ дъни денонощно хард музика, Земя и Небе се тресат – ще събуди
и умрелите. Началникът изгони онези двама нещастници за едно нищо, но
ако знае какви ги вършат сегашните! Но и той му отпусна края. Тук Ангели

не останаха. Взеха си куфарите и отлетяха със свои полети кой където
види. Задава се и демографска катастрофа – няма праведници. Май сбърках
навремето, когато избрах Небесния Рай. От социалните мрежи научавам, че
животът в Ада бил къде-къде по-интересен. Имало офшорки и трите К –
концесии, комисионни, корупция. Било пълно с хора от хай-лайфа – царе, папи,
патриарси и олигарси. А тук – само мрънкащи некадърници и социално слаби,

които приживе били с минимални пенсии. Не, че са толкова праведни, но
навремето им втълпявали, че в Рая имат резервирано място за вечния
живот. То пък един живот!”