Page 65 - 13 конкурс кубрат

ЩО РУЧАХТЕ

Поел, връчения от партгювендийте, партийно-лидерски пост,
ренегатът Симеончо в 2001 г. закрачи предизборно по градове, села и
паланки. Не отмина и ненавиждащия клана Кобург-Кохари град Шумен (не
1
дарил на баща му „Илчов баир ”).
Пред театъра „Васил Друмев” изпъчено върху стената над главите на митичните
„Грифони”, царчето ехидно запита разноцветната тълпа:
- Що ручахте по времето на социализъма? - Mierdaaa! Mierdaaa!

Mierdaaa! – на испански синхронно заръмжаха монархистите.
- А днес при демокрацията? - Ни Дермооо! Ни Дермооо! Ни Дермооо! –
на руски се провикнах аз, мощно подкрепен от кънтящите червени кратуни.
1. Щеше да го прилапа, но законно ли е да се реституират имоти на самодетрониралото се царче?

ДОБРОНАМЕРЕНОСТ.

Макар и ятак на антифашисткия партизанки отряд „Август Попов”,
заради пресоляване с аттическа сол тъпото ежедневие на туземните
боговеличия, баща ми бе укаушен през 1952 година. за шест месеца в

шуменския драголник.

При експерименталното болшевизиране на свободолюбиви лексикони в
преизподнята по „Марксизъм-Ленинизъм”, в лапите на баш масажиста Стоян Дъбов,
баща ми простенал на руски: „Хочу состоять в партию Хруди Афанасиевича!” ...

Поласкан, бившият комендант на ІХ-та Възстаническа Оперативна Зона, Груди
Атанасов – бай Цвятко, поканил на ауденция своя несговорчлив ятак, за да узнае
изненадващия подтик на ... спонтанното му добронамерение.
- Помислих, че душевадците искат да ме затрият, та си рекох:
„Един комунист по-малко!“