Page 60 - 13 конкурс кубрат

ПОДМЛАДЯВАНЕ
Слънцето безмилостно хвърляше своите палещи августовски лъчи върху
напеканата земя. В летния ден двамата аратлици Тоню и Доню седяха на пейката в

центъра на безлюдното Долно Милево, като пребърсваха отвреме - навреме потните
си чела.
- Аратлик, ти помниш ли като малки как ни викаха да събираме топло през лятото и
ни караха да стоим на припек, за да ни е топло през зимата? - подхвана Тоню.

- 11омня, как да не помня - отвърна му Доню.
- А бе, ти помниш, ама ква файда от тва...
- Що? - учудено го погледна Доню.
- Щото са ни лъгали. Като събирахме толкова топло през лятото, що са натискахме

да седнем до кюмбето през зимата, а?
- Амчи-и... Кой ни е крив, че сме им вярвали, като са ни лъгали, а? - из- хихика
насреща му Доню.

- Да, бе... Хем сме знаели, че ни лъжат, ама пак сме им вярвали!
- Така е, Доньо, от малки сме свикнали да ни лъжат. Що са чудим тогава? Ей на,
общинският кмет ни обеща да пием чиста вода, ама пак си пием като даначета от
замърсената...
- Щото сме свикнали, нали? Те обещаха и дупките по улиците да запълнят, ама на
идване се чудех къде да опра бастуна, за да не падна в някоя от тях.

- Да, аратлик. Нали знаеш какво е казал Чърчил: „По време на война и избори най-
много се лъже.” Чудя се само за следващите избори с кво ще ни излъжат...
- Щели да ни подмладяват, аратлик! - тихичко, през смях, съобщи Доню.

- Че го, май му е време вече! Чудя се кво чакат още...
- Кво ли? Амчи да ритнем петалите, кво - отвърна му Доню.
- Кой е ритнал петалите, бре? Чух камбаната да дрънка, ама не разбрах за кого е -
попита приближилата ги баба Гуна.

- Ама ти не знаеш ли? Събю ма, Събю дъвката, починал - отвърна ѝ Гошо като смигна
на аратлика си Доню.
- Не думай, бре! Преди малко го срещнах..- затюхка се бабата.

- Да, ама кат те видял и хвърлил топа! - изхихика отново Тоню.
- Язък за човека! - закръсти се баба Гуна. - Яз бързах, ама ша са върна. Китка да
положа на Събя - рече и закривуца обратно.
- Аратлик, що излъга баба Гуна? - скара се Доню на приятеля си.

- Щото съм слънчасъл, а и тя за сефте не е лъгана.
- Искаш да кажеш, че и тя е свикнала...

- Точно така. И без това баба Гуна, ей там, до ъгъла, ще забрави кой какво е й казал
и за къде е тръгнала.
- Като нас - демек, че сме забравили кво са ни обещали и...