Page 55 - 13 конкурс кубрат
P. 55
ПЪРВА НАГРАДА
В канцеларията на кмета в село Горна Мечка влезе непознат развълнуван
младеж.
— Добър ден! Казвам се Здравко Здравков.. Прочетох във вестника, че. печеля
първа награда от вашия литературен конкурс!
“ Аааа, много се радвам,,, много се радвам. - подаде му ръка кметът. - Жалко,
че ви нямаше на тържеството.. Имаше журналисти духова музика, кебапчета и
прочие. ....Първата награда е едно одеяло, тъкано от нашите селски жени.
- Аз с това одеяло никога няма да дръзна да се завивам, ще го сложа в рамка
на стената, за пръв път печеля в конкурс и...
- То с рамката е лесно, ами го няма одеялото. Дали сме го по грешка на
втората, награда. Затова пък ще получите чифт везани терлици, със сърма и
брокат.
- Чудесно!; Аз никога няма да дръзна да обуя тези терлици..
- Искате да кажете терлик..., защото в суматохата сме дали другия на третата
награда заедно с цедката за чай… Но ще ви подарим картичка с изглед на
нашето село Горна Мечка, ще сложа печат и лично ще се подпиша.
- Е, все пак е мил спомен, аз понеже за пръв път…
- Свършили са се картичките с нашето село, но имаме изгледи от съседното
село Долна Мечка. Само на три километра е и сме от една община.-Вижте
какво, аз из пътя изпих две водки и се пошегувах, в никакъв конкурс не съм
участвал. Чао и поздрави на Долна Мечка!
ПИСМО ДО ТВОЯ СЪПРУГ
Аз съм злодеят, който по тъмно
тъпче из твойта семейна градина.
Крада целувки. И щом се съмне
все едно всичко, вече е минало.
Ти да не мислиш, че я обичам?
Нейното име не ми е скъпо...
Просто е хубава и се развличам,
защото дните са страшно тъпи..
Знам, че съм грешен. Ще ида в Ада,
там, във казана, ще вия от болка.
Не са ми нужни прошка,, пощада,
било, каквото било. Толкова.
Но ми олекна. Вече научи
аз какъв съм,, жена ти каква, е.
Нощем не пускай лошото куче..
То ме познава. И не ме лае...

