Page 50 - 13 конкурс кубрат

КУЧКАРНИКЪТ

Фейлетон

До контейнерите с боклук, изнемощял от глад, брадясал, със сплъстена
коса и само с два кучешки зъба в устата, стоеше на четири крака един от
клошарите на квартала. Мъчеше се да се изправи на крака, но нямаше сили.

Помиярите така бяха свикнали с него, че го приемаха безусловно в своя
кучешки свят.

Една студена и мъглива сутрин бе проведена хайка за безстопанствени
кучета. Бай Мечо /така му беше прякорът/, както си стоеше на четири крака

сред своите побратими, попадна заедно с тях в мрежата на кучкарите и беше
откаран в приюта за кучета. Така там Мечо сутрин, обед и вечер получаваше
своя кучешки порцион. За четири седмици се завръндиса, зачерви бузи и ...

опааа... взе, че се изправи на крака и това му беше фаталната грешка. Изритаха
го от кучкарника.

Иначе той беше интелигентен човек и се замисли: „Що така аз, човек с
виеше образование, да бъда принуден да водя кучешки живот? Не, не! Това

не беше кучешки живот! Защо да се обижда кучешкото съсловие? Та за едно
домашно куче на Запад стопанинът му отделя сто и петдесет до двеста евро
на месец и същевременно му осигурява съвременно медицинско обслужване.

Та даже и у нас за един помияр в кучешкия приют месечната издръжка е
триста и осмедесет лева, докато минималната пенсия за такъв, като мен, е сто

и трийсет лева."

След тези размисли бай Мечо се завърна при контейнерите и ето че там,

за негова изненада , го спипаха от данъчната полиция. Отправено му бе
обвинение, че дължи триста и осемдесет лева на общината за прекараното
време в кучкарника ...