Page 48 - 13 конкурс кубрат

Веселин Димитров
Гр. Мездра

ДА ОЩАВИШ СОБСТВЕНАТА СИ КОЖА

Моят баща Димитър Цеков Дилов Дишков имаше чуство за хумор. Той е

първият висшист в селото. Независимо дали с шапка или бомбе, татко винаги
носеше на бутониерата си цвете или кърпичка, извезана разкошно от майка

ми, така че на партита и соарета (вечеринки) той бе най-елегантния човек.
Запазил съм много бисери от него. Някога забраняваха да се щави кожа,

та от Мездренската община му дават следната служебна бележка, която пазя
още: „Дава се настоящата бележка на Д. Ц. Дилов, да ощави собствената

си кожа, за нуждите си." (Става дума за свинска кожа, а не за неговата кожа).
Ето един бисер от писмата на кака ми Марийка с автентичен правопис: „Но
знайте, че и азъ, макър и да съмъ влюбена въ Васъ, азъ не мога нищо да Ви

кажа сега, защото затова требва повече мислене..."

С ЕДИН КУРШУМ ДВА ЗАЕКА

Случката стана надвечер в една тъмна гора. Стрелях и нещо падна на
земята. Какво чудо - два заяка.
Една сутрин видях в реката диви патици. Стрелях и по чудо убих четири
патици, но те не бяха диви, а питомни. Дъхът ми спря, когато разбрах че са
патиците на комшията с рибешките очи. Ритнах ги в реката и приключението
се свърши.

Той, (съседа с рибешките очи] влезе посред нощ с оградата си един метър
в двора ми. Оплаках се на съседката, че ще влеза в нейния двор, а тя ми рече:
„Ако ти влезеш,дз трябва да завладея улицата. Не, казваше тя, обясни ми, аз
нищо не разбирам. Защо всички зад теб, трябва да се изместваме, до къде ще
стигнем, до реката?" Стана така ,,0te toi de la pour que je m'y mettre" (стани ти,
да седна аз]. Първо брат ми навлезе в двора, а комшията вместо да му го
върне, влезе в моя.
А какво стана с „един куршум два заяка" - баба ми Йона ги сготви в

тенджерата, като я залепи с тесто, та бяха много вкусни.
Заради това аз желая, желая искренно и силно, горещо желая религиозното
образование от черквата, а не от партията. Аз желая то да бъде искренно, а
не стремежно, желая то да има за цел небето, а не земята.