Page 44 - 13 конкурс кубрат

Колеги

Хенри Кисинджър ще е горд от този доклад. Той е потвърждение на един
негов постулат, който успешните дипломати и бизнесмени следват.
Бях пуснал обява за двайсетгодишен диск с музика – сувенир на известен

български отбор. Звъни ми две години по-късно някакъв дървеняк. Строго ме
заразпитва за какви ли не подробности. Поиска да се видим да вземе диска, а
на мен пет лева да даде. Уговаряме си срещата и ми обяснява как да го
разпозная:
– С полицейска риза съм.
За част от секундата преценявам, че насреща ми има страшен галфон и

отвръщам на удара:
– Ааа – колега!
Кратко пръхтене от другата страна и след извество мълчание чувам
„Довиждане”.
На срещата до метростанцията ме чака някакъв льольо с правоъгълни
панталони и загашена в тях квадратна тъмносиня риза. Няма нищо общо с
полицейска униформа, нито с познатите ми охранителни фирми. Сигурно е
купена или от майка му, или от баба му. И още толкова сигурно е че споменава

„полицейската” си риза като защита да не го минат.
Гледа ме изпод вежди. Аз, колегата му, подозрително нямам вид на
полицай с дългите си коси и брада и избеляли къси гащи.
– Нали не е много надран?
– Донесъл съм ти два да си избереш. И двата ги пробвах.
Подавам му две почти еднакви кутийки. Едната със захабена обложка, но
добре запазен диск, а другата – диск с драскотини, но обложката като току-що

отпечатана. Правоъгълно-квадратният ми клиент старателно оглежда дискове
и обложки, сумти, бърчи още вежди, накрая слага запазения диск в запазената
обложка с троснато „Добре” и вади от джоба си точно приготвената петолевка.
Ясно накъде отиват преговорите, правя навременна оценка на риска и
смело офертирам:
– Давам ти ги и двата за шест лева. Да си имаш резервен за всеки случай.
Той се смръщва, сумти, изглежда възмутен и шокиран, но явно решава, че
офертата не е за изпускане и трескаво почва да си бърка по джобовете. Вади

някакви монети, навярно парите му за билетче, понеже след транзакцията, не
се върна в метрото, откъдето дойде, а замаяно тръгна да пресича булеварда.
Май е влязъл в преразход и кой знае къде ще се връща пеш.
Мен пък, въпреки че пробутах боклуци, които с години прашасваха, ме
беше яд, че можеше да изкарам от двата диска поне за още едно билетче.
Разделихме се в недобра кондиция, но пък Кисинджър и големите

финансови умове казват, че успешните сделки са тези, при които и двете
страни са еднакво нещастни.