Page 42 - 13 конкурс кубрат

разясняваше последните разпоредби на управниците от различни нива. Аз се
грижех за духовната им храна – следях за он- лайн представления и филми,

препоръчвах книги. Малък проблем възникна между Иванова и снахата на
Деспа. Те, нали и двете си бяха кокони, се скараха на коя козметичните
продукти са по-добри и по-качествени. Ние в клуба смятахме, че и двете
предложения надхвърлят семейните ни бюджети. Последното твърдение
обедини двете врагини около становището, че красотата иска жертви и то
немалко. Жертвите, в случая, даваха половинките им, но „цената да имаш
прекрасно създание до себе си си заслужава”, твърдяха и двете. Но тъй като
нашите половинки изказаха единно мнение, че си ни харесват и такива,

каквито сме, сведохме помощта на Иванова до упражнения за стягане на
определени части от фигурата. И понеже аз най-активно и разпалено
поддържах тезата за естествената красота, ударът не закъсня. Тъкмо ги бях
поканила на представление на най-прекрасните и грациозни балерини,
когато Иванова ме „надцака” и плати на всички дами от клуба представление
на някакъв нашумял мъжки балет.
Разбира се, обсъдихме разпределението на бюджета на семейството от

третия етаж. Изказахме някои препоръки, но се въздържахме да ги
споделяме с тях. Първо, защото официално не ни питаха и второ,
финансовите съвети са си скъпи. Кои сме ние, че да ги раздаваме безплатно?
Обсъдихме и ухажорите на кифлата от съседния вход. Наложи се да
направим проучване из социалните мрежи и то по доста откъслечни данни.
Иванова не беше чула добре подробностите през стената. И още много теми
си имахме, ама няма сега да издавам вътрешна информация.
Мъжете и те си продължават турнирите по карти, табла. Вечер се

събираме виртуално, „ваксинираме” се с дружни наздравици. И Великден си
празнувахме. Ахилчо ни спретна виртуално чукане на яйца. Загубилият
трябваше да почерпи. Леко манипулирахме резултатите, ама то Иванов
бълха го ухапала. Все пак трябва да се вземат всички фактори под внимание.
А и резултатът показа правилния избор на губещ, защото агнешкото, дето ни
го доставиха от ресторанта, си беше перфектно. Сладуна нарочно падна

служебно, та да опитаме последния й десерт, посветен на развилнялия се
вирус. Облизахме си пръстите, макар да не е много препоръчително сега.
Ей така си живеем. Времето си лети в дистанционна работа, ангажименти
и виртуални срещи.
– Добре имаме технологиите, хора! Изолирани сме, но не съвсем. Все пак
още Аристотел е казал, че човекът е социално животно... – обобщи баба една
вечер и пихме за нас, хората, и за технологиите, дето по друго време ни
разделят, а сега ни събират...