Page 38 - 13 конкурс кубрат

 Във всяко мислене си има мисъл, за всяка мисъл трябва да мислим нужно ли

е да я кажем.

 Казвали са ми, че това, което пиша, е много мислене. Отговарял съм им, че

пиша за действителността в живота ни, ако пиша за сънищата си, съм

свидетел само аз.

 Цапаш ли историята, клепаш и бъдещето.

 Сънищата ни са всичко – мислите ни се сбъдват.

 Мислиш ли какво добро да направиш – това не е добро.

 Предпочитам обещалият ми гост да ме посети, отколкото да изхвърля

вчерашната надница и да проваля днешната.

 Предпочитам кратките фрази – една казана дума и знам следващите.

 Когато мечтаеш и враговете ти знаят – това ги побърква.

 Не досаждай на досадния – и той не търпи.

 Не съжалявам, че младостта ми си отиде, но не мога да свикна без нея.

 Извинете ме, но не мога да приема грозното – старостта, и да свикна с нея.

 Каже ли ти някой, че седмото му чувство е будно, не му вярвайте – само

първото е истинско.

 Останах с истинските си приятели, не че съм лош, другите продадоха

добротата ми на търг и ми спечелиха истинските.

 Първото нещо, което човек не харесва, е името си, докато не му лепнат

заслужилия си прякор, за да свикне.

 Съвестта си я продаваме, със страха си свикваме.

 Това, което се говори зад гърба ни, не че не е вярно, но не ни го казват в

очите.

 И миналото си е имало своите красоти и умни хора, но сега сме склонни да

съчиним куп нелепости за него, без да приемаме реалностите му.

 Излишните емоции понякога ни оскърбяват и унижават.

 И трагедиите са навреме, но не ги очакваме.