Page 41 - 13 конкурс кубрат

ЩО Е ТО СЪВРЕМЕННА ТЕХНОЛОГИЯ
И ИМА ЛИ МЯСТО ПО ВРЕМЕ НА КАРАНТИНА

Шило в торба не стои. Та и ние. Не зная от къде се взе този Ковид-19, ама
няма да ни сломи. Нашият малък, но сплотен клуб „Проблемите на другите:
интересни и разрешими” не спря своята дейност.
- Любо, учениците как ходят дистанционно на училище? – първа реагира
баба. – Ами и ние така да го направим.
Ахил, моето гардже ненагледно, веднага възприе идеята и се зае да ни

организира в една виртуална платформа. Подозирам, че тази готовност
идваше от недоволството му, че през час чистех клавиатурата, телефона и
други повърхности в стаята му.
И започнахме да се събираме всеки ден. Вихра ни изнасяше лекция как
да чистим по-ефективно. Запозна ни детайлно с всички почистващи и
дезинфекциращи продукти, налични към момента в търговската ни верига.
- Вихре, помагай! Вчера обявиха, че ще ме изгонят, ако продължавам да
трия с този препарат – изстенах аз на втората седмица. – Вярно, 99 процента

унищожава бактериите, ама много вони, бе, душице! Работата у нас вече на
развод намирисва!
- Ами сигурно имате ракия или водка. Давай с нея.
- А, не! Тогава работата ще намирише на убийство – възкликна Миле,
който тъкмо минаваше през стаята. Това директно отхвърли този вариант.
След този разговор особено ценни бяха и съветите й за домашните
средства, с които всяко домакинство разполагаше. Без спиртните напитки,

разбира се.
Сладуна продължаваше да се вихри по кухнята и да създава кулинарни
шедьоври. Само че този път ни водеше онлайн курсове и всички готвехме с
нея. Не зная защо, уж продуктите едни и същи, старанието ми – двойно, че и
тройно, ама все нещо не ми се получаваше като нейното творение.
Критиците в къщи бяха на различно мнение.
- Ами то винаги си личи кога една творба е копие – мърморех си аз.
- А бе, то има и ученици дето надминават учителите си, ама нашата

Люба не е от тях... – констатира баба.
- Е, да, ама да не забравяме, че всеки творец си има собствен почерк. На
мен твоят си ми харесва, Любе – успокояваше ме Миле.
- А бе на мама е най-хубаво – слагаше точка на спора Ахил, слънчицето
на мама.
Ей такава градивна критика харесвам!

Деспа имаше поглед върху заниманията с малки деца. Нали у тях тя
отговаряше за възпитанието на внуците. Пламена ни свеждаше и