Page 370 - "Вълчи разкази" – Васил Попов
P. 370

Васил Попов

           второто, няма как да си разноглед) и погледът му срещнал

           тоя на съботника, та го сразил. Чернев заплакал – нещо, ко-
           ето дори момчето на Кръстан не направило през оня слън-
           чев, ала студен ден, и избягал.

                                          IV

                За случилото се преди седем години пред кулата, съг-
           радена нявга от Кара Фейзи, и за ослепяването на бунтов-

           ниците  се  бил  сетил  Велко,  когато видял  Куцулан,  та  по
           погледа му разбрал, че той е Вълкомир. Само не знаел кога
           момчето на Кръстан е станало толкова близко с тая глут-

           ница вълци и защо се е превърнало в Куцулан.
               Всичко това го научил от Мето Мудрин вечерта в ко-
           либата, в която се събрали да пренощуват.
               Отново  съботникът  запалил  огън.  Отново  мъжете  се
           събрали около него. Ала тоя път разказвачът бил Мудрин.

           Той разправил много неща, които Чернев вече знаел. Пос-
           ледният обаче се правел на заинтересован дори от тях, по-
           неже не искал Врабчанският първенец да знае нито за сре-
           щата му с Куцулан, нито за несъгласието му той да бъде за-

           ловен и предаден от тях на Идриз бей.
               По едно време Велко наистина заслушал внимателно.
           Понеже Мудрин разказвал неща, които до тоя момент не
           били нему известни:





           368
   365   366   367   368   369   370   371   372   373   374   375