Page 365 - "Вълчи разкази" – Васил Попов

КУЦУЛАН

вълчи вой се чул някъде отдолу и Велко разбрал (кой знае

как), че трябва да извади кавала си и да почне да свири. И
го направил. Засвирил той тоя път не тъжна, а весела и
бърза песен. И докато свирел, се загледал в пръстите на Ку-
цулан, които играели заедно с музиката по лъка му.
Тая песен на съботника направила още ето какво.

Накарала мъглата да започне да се отдръпва по-бързо
от поляната и скоро много части от нея се разкрили пред
свирача. В една такава той видял да бяга елен, преследван
от глутницата на Куцулан. Последният извадил стрела, ала

рогатото животно, като скочило, скрило се пак в мъглата. И
Велко засвирил още по-бързо, та мъглата разкрила къде е
еленът, а той продължил сякаш да я гони. Скачал към нея,
за да може да се скрие, ала в която и посока да скачал, тя се

отдръпвала от него, та го оставяла на открито. Еленът имал
голяма преднина пред преследващите го вълци, които били
по-бавни, и скоро щял да се скрие в гората. Но в него мит
Куцулан вдигнал лъка нависоко, опънал тетивата и сякаш

се прицелил в слънцето. Започнал да вие като вълк и тогава
пуснал тетивата. Стрелата му, като описала дъга на небоск-
лона, като че продължила неговия вой и той се разнесъл
през цялата местност. Спрял, когато стрелата се забила в
елена и той паднал мъртъв.

Велко престанал да свири. Видял Куцулановата глут-
ница да разкъсва елена. Тогава едноокият се обърнал и съ-
ботникът срещнал погледа му. Ала това не било първият

363