Page 368 - "Вълчи разкази" – Васил Попов

Васил Попов

Загледал се в бунтовниците. Това направили и тия, ко-

ито били там, за да наблюдават наказанието им.
Бунтовниците не гъкнали. Не помръднали.
Идриз бей вървял сред тях. Оглеждал ги. Спрял се на
едно момче, което било навело глава. Беят му я вдигнал, та
го погледнал в очите. Ала момчето било кривогледо, та не

се знае дали въобще е гледало към турчина.
Старите хора едно време казвали за кривогледите люде,
че Господ нарочно ги прави такива, понеже истинският им
поглед бил страшен и можел да сразява всеки, който го

срещне. Затова по-добре било за другите, че такива хора са
кривогледи и сразяващият им поглед не можел да бъде
срещнат.
Това го знаел самият Велко Чернев, ала Идриз бей май

не го е знаел, защото иначе е щял да извади и двете очи на
това момче. А той се решил да го остави само с едно око
заради отговорите, които кривогледото му дало.
Идриз бей го питал:

– На колко си години?
То отговорило:
– На петнадесет.
Идриз бей го питал:

– Как ти е името?
То отговорило:
– Вълкомир се казвам.

366