Page 364 - "Вълчи разкази" – Васил Попов

Васил Попов

Както змейовете са полухора и полудракони, така и Ку-

цулан бил наполовина човек, наполовина вълк. Или поне
така си помислил по онова време Велко. Друго още се сетил
той: че до дотогава по-голям човек от Мудрин не бил виж-
дал. Куцулан бил и по-висок, и по-едър от Врабчанския
първенец. И по-право да се каже е, че той не тичал с глут-

ницата, ами ходел бързо колкото можел, понеже накуцвал
много, ала не се спирал. И Велко щял да го изгуби в мъг-
лата, ако не го бил последвал. Когато Куцулан минал пок-
рай него, той не могъл да види добре лицето на човека-вълк

в мъглата. Не видял, но си знаел, че има едно око. И само
може да се предполага, че Чернев последвал куция звяр, за-
щото повярвал в силата на съботниците, която живеела в
него. Иначе обикновен, невъоръжен човек едва ли би пос-

ледвал Куцулан в гората.
Велко го сторил.
А едноокият го водел все нагоре и нагоре в планината.
По някое време мъглата останала долу, ще рече – зад гърба

на двамата. Чернев видял човека-вълк да стои изправен на
гърба на една скала, която се намирала високо над широка
поляна. По-голямата част от последната била скрита в мъг-
лата, а тя малко по малко се отдръпвала. Съботникът все
още наблюдавал само гърба на Куцулан, чиято глава била

наведена надолу към поляната, и се досетил, че единстве-
ното око се било вгледало точно в нея. А от глутницата ня-
мало следа. Сякаш била потънала вдън земя. Сетне обаче

362