Page 359 - "Вълчи разкази" – Васил Попов

КУЦУЛАН

чувствал не на място. И все пак потеглил с тях, като си мис-

лел, че вечерта отново ще си бъде у дома. Не знаел, че не
му е било писано през следващите няколко дни да види род-
ната си къща.
Мето ги водел през гори, които може и да са били поз-
нати на другите мъже, ала Чернев виждал за първи път и не

знаел въобще накъде вървят. Цял ден не се спрели. По залез
слънце чак Мето ги извел на поле, сред което в далечината
се виждала една колиба. Тая колиба била прилична повече
на кошара и била толкова ниска, че трудно било човек да я

забележи сред преспите сняг, натрупали се около нея. И
Чернев навярно нямало да я забележи, ако първенецът не
му я бил показал.
– Съботнико – рекъл му Мудрин, – виждаш ли оная

колиба?
– Виждам я – отговорил му Велко.
– Като я виждаш, иди поразчисти малко снега около
нея, събери дърва и напали огън вътре. Ние с момчетата ще

идем да проверим за вълци. Когато дойдем в колибата, ис-
кам вътре да е топло, за да се посгреем.
Велко се почувствал като глупак, който напразно носел
пушка със себе си, понеже си мислел, че тя не ще му е
нужна и че не за да стреля с нея, а за да пали огън и да чисти

е бил повикан на тоя лов. Поне и той като другите щял да
вземе жълтици, ако въпросният вълк бъде убит.

357