Page 355 - "Вълчи разкази" – Васил Попов

ХЛОПАТАРИТЕ НА ВЪЛКАН

тебе!…“ Вълкане – засмя се дядо Трайко, – ще има ли

сватба?
– Че иска ли питане! Ще има сватба, дядо Трайко! –
му рекох. – Давай да идеме за момата!
Още същия ден слязохме в Бутроинци. Ягода я отведох
пред очите на Предраг, който заедно с братята си се пригот-

вяше да се маха от селото. В погледа му видях, че тоя мъж
си бе загубил честта. Ала си я загуби сам, пък аз моята сам
си я върнах.
…

Слушай! Чуваш ли? Ей тия същите хлопатари, дето
дрънчат високо в планината при Стари кошари; дето навре-
мето още ме направиха богат и върнаха честта ми; същите,
за които хората преди казваха, че пеят като на умряло, днес

пазят живота на овцете ми, тоя на жена ми и тоя на децата
ми, а моя промениха към по-добро.

КРАЙ

353