Page 350 - "Вълчи разкази" – Васил Попов

Васил Попов

помня за какво, и ходехме по прашните улици, когато по

едно време се спрях, понеже чух познатата песен на хлопа-
тарите. Дядото също я чу. И двамата хукнахме в оная по-
сока, от която идваше тя. И намерихме вълка зад един ъгъл
да яде от убитото от него вече черно сръбско куче. Около
хранещия се вълк се бе насъбрал бая народ и още такъв

пристигаше, ала никой не стреляше по хищника.
– Не го убивайте! – чу се нечий глас. – Чакайте да
дойде Богдан да го види жив с тия хлопатари, та да повярва.
Богдан дойде.

После Богдан каза:
– Не го убивайте! Чакайте Гошко да дойде!
Ала преди Гошко дойде Предраг. И той видя едноокия
вълк с хлопатарите и Сърбина, който бе мъртъв отдавна.

Сетне дивото животно хукна настрани. Никой не стреля по
него. Може би го съжалиха, като го гледаха такъв измърша-
вял.

IV

Така дойде и четвъртият и последен път, в който видях
едноокия вълк с хлопатарите. Падаше се през петнадесетата
зима от моя живот, която не бе най-снежната, ала се оказа

най-студената. Всички хора се бяха изпокрили по домовете
си, та селата изглеждаха сякаш мъртви и тишина цареше

348