Page 348 - "Вълчи разкази" – Васил Попов

Васил Попов

Дядо Трайко още на другия ден слезе в Бутроинци и

почна да разказва какво се бе случило, какво сам той бе ви-
дял с очите си. Ала тоя едноок вълк не се бе още намерил
ни жив, ни мъртъв. И сигурно сам се досещаш колко хора
повярваха на тая история. Нито един не вярваше!
Нали ти казах вече как си мислех, че много съм стегнал

нашийника с хлопатарите на врата на вълка и че той скоро
ще умре? Е, да, ама явно не съм го стягал достатъчно, за-
щото едноокият звяр не умря. А разбрах, че не е умрял ня-
колко месеца след оная нощ, в която го заварих да влиза в

кошарата. Понеже, като се разхождах през гората, чух от-
ново хлопатарите в далечината. И често ги чувах и знаех, че
тоя вълк е жив. Право да ти кажа, радвах се, че не е умрял.
Даже ми стана мъчно, щом оная нощ дядото ми каза, че

гнева си бях излял не върху Сърбина, а върху вълк, който
нищо не ни бе сторил (макар да се канеше). И ако можех,
щях да сваля тия хлопатари от врата на вълка. Но можеш ли
да доближиш диво животно така лесно?

Тоя едноок вълк аз видях само три пъти след оная нощ
и преди четвъртия път, когато той наистина умря.
Първият път се случи на следващата пролет, която се
падаше дванадесетата от моя живот. По ждрелото на реката,
наречена Клисура, имаше една скална стена. Викаха ѝ

Модра стена. Та застанеш ли на Модра стена, виждаш ця-
лото ждрело отвисоко и реката долу. И точно на Модра

346