Page 352 - "Вълчи разкази" – Васил Попов

Васил Попов

удряйки се в камъните… Вълците от глутницата долу до ре-

ката побягнаха сякаш от тях още преди ония да бяха дос-
тигнали земята заедно с този, на чийто врат бяха закачени.
И на смъртта на това животно станаха свидетели и
вълци, и хора.
А аз слязох до реката и отидох до мъртвото и безжиз-

нено тяло на едноокия вълк, който се бях опитал да удуша
преди години. Като му свалих най-сетне деветте хлопатара
от врата, те отново се раздрънчаха в ръцете ми. Песента им
се разнесе от ехото заедно с моя глас, който каза:

– Никой да не пипа тялото на едноокия вълк!

V

Деветте хлопатара аз прибрах при себе си. Ала не ги
закачих всичките в кошарата до прозореца – както правеше
преди време дядо Трайко, а пет от тях замених с петте чана
на овцете. Дядото не ме пита защо съм го сторил. Нищо не

ми рече. И аз пуснах овцете свободно да пасат по плани-
ните.
Един ден видях ето какво. Доближили се бяха до овцете
ни вълци, ама ония нашите, като шавнаха, и ето, хлопата-
рите им запяха. И вълците чуха тая песен, та побягнаха като

попарени. След това, което видяха да става при ждрелото,
май си имаха страх от тия моите хлопатари. Самите селяни

350