Page 353 - "Вълчи разкази" – Васил Попов

ХЛОПАТАРИТЕ НА ВЪЛКАН

не бяха видели като мене как дрънченето им пречи на едно-

окия вълк да ловува и не знаеха, че заради тях силите го
напуснаха. Мислеха си, че хлопатарите ми са прокълнати и
аз самият, като съм ги сложил на вълка, съм го накарал с
песента им да се убие. Навярно така си мислеха и всички
вълци, та са страхуваха от песента им.

Един ден Трайко ме извика в колибата, извади една тор-
бичка със златни монети и ми рече:
– Тия пари, Вълкане, ги е оставил тоя, който те е пове-

рил на мене… Ето ти ги. Не са много, ала са си твои.
Вярно е, че не бяха кой знае колко, ала достатъчни бяха
за един-два пищова и няколко ками. Винаги съм искал та-
кива, за да погубя с тях Предраг, който ми отне честта.
Дядо Трайко пак се обади:

– Вълкане, аз не съм ти баща. Ала ако бях такъв, щях
да ти кажа да не пропиляваш тия пари напразно. Купи си
още няколко овце и няколко овена с тях и така, както нищо
не припарва до овцете заради хлопатарите ти, след две-три

години ще имаш голямо стадо, което ще е само твое и то ще
ти донесе повече пари.
Да ти кажа, послушах го.
Прав се оказа.
Плодяха се и раждаха овцете ми спокойно високо в пла-

нината. И вече всичките девет хлопатара им бях накичил.
Само тях. Други звънци в стадото ми не се чуваха. Тия де-
вет хлопатара ми бяха вместо овчарски кучета. И още са!

351