Page 349 - "Вълчи разкази" – Васил Попов

ХЛОПАТАРИТЕ НА ВЪЛКАН

стена се намирах аз оня пролетен ден, когато видях едноо-

кия вълк с хлопатарите долу до Клисура. Ала той не бе сам.
С него бе цяла глутница вълци. Последната го гонеше. Пъ-
деше го от другата страна на реката. Не искаха останалите
вълци тоя с хлопатарите да бъде част от глутницата им. Пък
оня бе свил опашка и всеки път когато се опитваше да се

върне при себеподобните си от другата страна на реката,
срещаха го техните зъби и яростно ръмжене, с които го от-
пращаха.
Вторият път се случи през лятото, което се падаше три-

надесетото от моя живот. В тоя летен ден видях едноокия
вълк в Дълбоки дол. Залегнал бе сред храсти и треви в една
букова гора и дебнеше. Не мене. Да ти кажа, той май дори
не ме видя. Стоеше неподвижно и дебнеше една сърна наб-

лизо. И той знаеше това, което и аз знаех и за което ти сам
се досещаш, а именно: мръднеше ли той, и хлопатарите ще
почнат да дрънчат. И точно това стана, когато вълкът нап-
рави само една крачка. Запяха ония ми ти хлопатари, а сър-

ната, като ги чу, веднага побягна. Пък оня не можа да я до-
гони… Сетне забелязах колко измършавял бе вълкът. На-
вярно заради хлопатарите не можеше да улови нищо – ония
винаги издаваха позицията му. Мисля си, че и това бе при-
чината той да бъде гонен от глутницата.

А третият път се случи през оная есен, която се падаше
четиринадесетата от моя живот. И се случи не къде да е, а в
Бутроинци. Бяхме слезли с дядо ти Трайко в селото – не

347