Page 344 - "Вълчи разкази" – Васил Попов

Васил Попов

Добре, ама по нея почнаха да ходят и седемте братя на лов.

И срещнеха ли ме, Предраг ме биеше.
Една декемврийска вечер, като се прибрах в колибата,
пак набит и побеснял, нервите ми не издържаха. И тоя път
въобще не се съобразявах с присъствието на стареца, пък и
да се бях съобразявал, не можех да го излъжа, че нищо не е

станало. Говорех това, което мислех:
– Ще го убия! Със собствените си ръце ще го удуша!
Очите му ще извадя на Предраг! Проклет да е! И той, и

всичките му братя! Ще го убия!
Виждал ли си диво животно как обикаля нервно нап-
ред-назад, когато е затворено в клетка? А така! По същия
начин аз крачех напред-назад в колибата и не можех да си
намеря място. А дядо Трайко каза нещо, което сега си зная,

че каза само за да ме успокои, ала тогава не само не успя,
ами ме ядоса още повече. Рече ми той ето какво:
– Ако те ударят по едната буза, ти обърни и другата.
Един ли път бяха удряли и едната, и другата буза?

Колко пъти съм им давал? Десетки пъти! Стига вече!... Това
си мислех, ала друго казах на дядо Трайко. И сега съжаля-
вам за това, което му казах и по-право – за тона, с който му
го казах:
– Ти – викам, – Трайко да траеш! На тебе, като Сър-

бина ти изяде кокошките и зайците, ти даде ли му и овцете
да ти изяде? Обърна ли му и другата буза? Не! Отиде при

него и при стопаните му с пушка!

342