Page 341 - "Вълчи разкази" – Васил Попов

Хлопатарите на Вълкан

І

Ч
уваш ли? Слушай! Тия, дето пеят в мрака, горе в пла-
нината при Стари кошари, това, да знаеш, са моите
хлопатари. Така като те гледам, ти май не си ходил много
по овце. Ама зная ли те какъв си? Както и да е. То май не е

и нужно да си кой знае какъв овчар, че като чуеш моите,
Вълкановите хлопатари, да разбереш, че самите те не са
нещо особено. И песента им не е кой знае каква. Хората
едно време казваха, че дрънкат като тенекия и то е все едно,

че казваха: Пеят като камбана на умряло. Ала същите тия
хлопатари, право да ти кажа, сториха много за мене. Оже-
ниха ме, направиха ме богат и най-важното – върнаха си ми
честта.

Питаш ме как е възможно ли? Сега ще ти разкажа. Слу-
шай…
Това се случи по времето, когато бях единадесетгоди-
шен мъж. Да, мъж казах, а не момче. Дядо Трайко, който
ме отгледа, често ми повтаряше: „Мъжете, Вълкане, си се

339