Page 336 - "Вълчи разкази" – Васил Попов

Васил Попов

– Ти казваш, Ефтиме, че Златан е оставил коня, за да

помогне на Крума да доведат овцете. Ето ги сега моите три
овце. Защо след като са ги намерили, Златан не е пак на коня
си… А къде е Крума, Ефтиме? Къде е синът ти?
Тогава Ефтим тръгна напред. Мина покрай черния кон-
сърце и овцете. Вита го последва. Станка, Цецка и Веката

също.
Тогава всички видяха Крума на няколко крачки пред
баща си. И синът му се свлече на земята пред Ефтим – це-
лият в кърви, които се стичаха от дълбоките рани по тялото

му.
– Сине! – викна Ефтим и хукна към овчаря.
Крума умря от раните си. Сърцето на бащата не из-
държа и той последва съдбата на сина.

Баба Вита трепереше цялата. Гледаше ту черния кон-
сърце, ту мъртвите тела на Ефтим и Крума и се страхуваше
и за Златан, който явно бе готов да остави своя кон-сърце
само за да си отмъсти, а за любимата си не направи това.

Златан като че умееше повече да мрази, отколкото да обича.
Станка, Цецка и Веката се събраха около телата на Еф-
тим и Крума.
Станка каза на дъщеря си Цецка:
– Ето затова, дъще, трябва да се пазиш от тая любов!

Виж какви ги върши! Цяло село без овчар остави!
А Вита се опитваше да събере сили, защото сега тряб-
ваше да каже лошата вест на Камена.

334