Page 339 - "Вълчи разкази" – Васил Попов

ОВЧАРКА

– Къде е овчарката, бе? Къде се дяна това девойче?

И ето, откъм завоя се показа и Лиляна.
– Ето ме… Ида! – викна новата овчарка на Филиповс-
кото стадо Лиляна.
Не само Вита, но и Лиляна се досети, че не просто за
гърне плачеше Камена. На тоя ден беше годишнината от

смъртта на бащата и сина.
А Вита забеляза кръв по дрехите на Лиляна и сетне, ко-
гато овчарката мина покрай нея, я лъхна миризма на конска
пот. И то беше така, понеже Лиляна бе убила черния кон-

сърце на Златан.
Никой повече не си спомни за внука на Вита.

КРАЙ

337