Page 342 - "Вълчи разкази" – Васил Попов

Васил Попов

раждат като мъже, понеже се раждат с чест. Загубят

ли тая чест обаче и не направят ли нищо, за да си я върнат,
почват да се превръщат в момчета.“ И тъй като аз по това
време още не си бях губил честта, мъж си бях. Ала през това
единадесето лято от моя живот дойдоха в Бутроинци седем
братя сърби, които по-добре и за мене, и за тях щеше да е

въобще да не бяха идвали. Кой дявол и за какво ги бе дока-
рал по тия Трънски земи не мога да ти кажа. Пък и тогава
мене това въобще не ме интересуваше. Желанието ми бе
само да се махнат. По-право да се каже е, че имах против

само тоя, който бе най-големият от седемте и когото дру-
гите наричаха Предраг. Предраг бе висок и силен момък и
всичко, което можеше да прави един мъж, той го правеше
най-добре – такъв бе в очите на девойките. В моите очи бе

мъртъв страхливец, когото сам аз бях убил и когото черве-
ите го бяха яли. Така си го представях всеки път щом го
виждах. Понеже Предраг си показваше силата не борейки
се с мъже на неговата възраст, а с много по-малки от него –

като мене. Не мога да ти изброя даже колко много пъти ме
е бил и в тръните ме е хвърлял. Ей всичките тия белези виж-
даш ли ги? Предраг ми ги е правил. А дядо Трайко всеки
път когато виждаше кървящите ми рани, питаше ме:

– Кой те наби?
Мене дори въпросът ме обиждаше. Не исках да си приз-
ная аз, че някой ме е бил. Затова често го лъжех нещо. Не

340