Page 343 - "Вълчи разкази" – Васил Попов

ХЛОПАТАРИТЕ НА ВЪЛКАН

му казвах истината и не исках той да ходи да се разправя с

Предраг вместо мене.
Иначе дядо ти Трайко си беше мъж на място и никога
не е криел истината от мене. Още щом бях започнал да го-
воря и да разбирам какво ми говорят другите, Трайко ми бе
казал, че съм намерен и храненик. Ала това няма значе-

ние… Та тоя старец бе спокоен човек. Ала и на него кръвта
му кипна заради братята сърби и по-право казано – заради
черния им сръбски пес, когото Бутроинчани наричаха
просто Сърбина. Сега, като ти говоря, не мисля, че това

куче бе чак толкова голямо, но навремето аз бях дребен, та
Сърбина ми се струваше огромен. А Трайко го мразеше не
заради друго, ами понеже му изяде и кокошките, и зайците,
та му останаха само петте овце високо в планината – при

Стари кошари. И старецът, като видя убитите и (повечето)
изядени животни, отиде с пушката си при сърбите. Какво са
говорили, колко са се карали – не мога да ти кажа. Не бях
там. Ала Сърбина си остана жив, а Трайко – бесен.

II

След тая случка със стареца се преместихме в колибата

при Стари кошари и почнахме много рядко да слизаме в
Бутроинци. Мисля си, че дядо Трайко – и той като мене, не
искаше да му се мяркат пред очите сърбите. Затова и аз бях
доволен, че си останахме само аз, той и овцете в планината.

341