Page 338 - "Вълчи разкази" – Васил Попов

Васил Попов

Но после дойде баба Вита. След оная вечер тя започна

по-често да ходи към мегдана на селото. Не заради овцете,
а заради Камена – да я види как е. Вита беше забелязала, че
всяка вечер, малко преди да си дойдат овцете, вдовицата
приготвяше по нещо в глиненото гърне. Така правеше и ко-
гато синът ѝ бе жив. Така го посрещаше. И продължи да

готви в глиненото гърне сякаш чакаше още сина си. Като че
не бе повярвала на думите на Вита, когато последната ѝ каза
за смъртта на Ефтим и Крум.
И ето тая сутрин Вита си помисли, че оная вечер Ка-

мена не бе повярвала на думите ѝ, понеже Вита беше ней-
ният глас, а човек не може да вярва само на собствения си
глас. А може би Камена не беше чула или не искаше да чуе
тия думи.

Тя не отиде на погребението на Ефтим и Крум, за което
пак Вита ѝ съобщи.
До тоя ден Вита само истината ѝ казваше. Пък днес, ви-
дяла счупеното гърне и разбрала, че Камена не плаче просто

за глинения съд, а за всичко, което ѝ се бе събрало през го-
дините – за загубената надежда, че Крум няма да се върне,
Вита реши да излъже. И ѝ каза:
– Ще се върнат… И Ефтим и Крума… И двамата ще
си дойдат…

И Камена спря да плаче.
На мегдана се бяха събрали вече доста овце и по едно
време Стоименка извика:

336