Page 333 - "Вълчи разкази" – Васил Попов

ОВЧАРКА

– В Мисловщица нямаше Крум.

Лиляна погали с десницата си коня на Златан. Когато
ръката ѝ докосна гривата на животното и когато луната от-
ново се показа цяла, та го огря, на Вита се стори, че то си
промени цвета; че Златановият кон-сърце стана бял.
Златан изсъска:

– Аз съм конник, той е овчар.
Лиляна отдръпна ръка от коня-сърце и тогава луната се
скри, та той отново стана черен.
Вита пак погледна към двамата. Лиляна гледаше към

земята, а Златан – към облаците, зад които беше бялото
кълбо и сякаш чакаше то отново да се появи.
Лиляна рече:
– Той е мъж, ти си още момче.

И после пак Златан:
– Крума…
И старицата си помисли, че Лиляна е права. На дваде-
сет години беше внукът ѝ, на над четиридесет беше Крум.

А после си припомни и думите на Тихомир: „Човек е. Мъж
е. Добър е. Силен е.“, та си рече, че тия Тихомирови думи
не могат да се отнесат всичките до ездача или поне не в съ-
щия ред.
След малко Златан прелетя с коня покрай баба си – нез-

найно накъде. И се изгуби от погледа ѝ.
Луната се показа и тая нощ повече не се скри.
Вита видя, че Лиляна се бе отправила вече към дома си.

331