Page 329 - "Вълчи разкази" – Васил Попов

ОВЧАРКА

И Вита си спомни ония времена, когато всички девойки

от Филиповци и съседните села бяха готови да пристанат
на Крума, ала той само за Елена имаше очи. След като тя
умря обаче, Крума стана овчар, та хубостта му остана
скрита високо в планините, сред полетата, сред стадо овце.
И там нямаше хора. Сам беше Крума, та хубостта му след

време се забрави.
Това си спомни баба Вита, когато Яблена попита Ти-
хомир ето какво:
– И коя е тая, дето е легнала с Крума?

Облаците скриха луната. Пак стана тъмно.
Тихомир отговори:
– Е, как коя! Най-хубавата от селото! Лиляна, разбира
се!

А Лиляна беше дъщерята на Елза.
– Одеве, като овцете си идваха, само Лиляна беше с
тях – обади се Станка. – С тях си е идвала явно от гората. И
бягаше и аз се питах защо бяга, а то ето защо било… Пак е

била с Крума!
– Да, да – потвърди Цецка. – И аз я видях. Като попа-
рена бягаше. И Веката беше тука. Той също я видя.
Тогава Вита дочу как черният кон-сърце на Златан
пръхти силно. Старицата погледна към сянката, където

трябваше да се намират конят и ездачът му, ала те не се
виждаха и сякаш в мрака се бяха стопили.

327