Page 327 - "Вълчи разкази" – Васил Попов

ОВЧАРКА

– Ами вие как мислите? Заради девойка е цялата ра-

бота…
– А девойка! Глупости! – отсече Марчето. – Крума
жена не е пипал от кой знае кога!
– От оня ден – засмя се Тихомир. – Оня ден ходих на
лов и като минах покрай колибата под Драговски камък, ви-

дях стадото. Ама цялото се беше разпиляло. Викам си: „Из-
пуснал ги е Крума, ама защо ги е изпуснал?“ Потърсих го и
що да видя? Легнал нашият в тревата с девойка! Засмях се
пък си казах: „Аз се притесних да не му се е случило нещо

лошо на Крума, пък гледай ти какво хубаво нещо му се е
случило!“
Тълпата се позасмя. Тихомир добави:
– Та така… Посъбрах му аз стадото, без да му казвам,

и си тръгнах. Ако не бях аз, и оная вечер щяхте да сте на
крака посред нощ и да чакате овце тука.
Вита погледна към портата на Ефтимовия двор – там
още стоеше Камена. После дочу стъпки, обърна се и на

лунна светлина различи силуета на баба Елза, която бавно
приближаваше.
Баба Елза не бе от най-приказливите, но все пак гово-
реше повече от баба Камена. Пък и причината беше, че Елза
и дъщеря ѝ наскоро се преместиха от Мисловщица във Фи-

липовци, та сега старицата все още познаваше малко от съ-
селяните си и се пазеше много.

325