Page 324 - "Вълчи разкази" – Васил Попов

Васил Попов

още грееше в небето, но старицата забеляза, че се бяха поя-

вили облаци, които от време на време я закриваха. И сега
вече повечето селяни си носеха запалени свещи. И ги но-
сеха не към църквата, макар че попът я бе отворил в тоя къ-
сен час. Носеха ги, защото се страхуваха от тъмното.
И пак Вита попита:

– Крума къде е?
– Едно си баба знае, едно си баба бае! – обади се
Яблена. – Не знаем, Вито! А Стоименка къде е?
Марчето отговори:

– На нея всичките овце ѝ дойдоха.
– Късмет е имала!
Когато чу, че Стоименка вече я няма, Веката се зарадва
сякаш, че няма да има вече кой да му се кара и да прекъсва

пеенето му. Затова скочи на крака и почна:
– Овчар гони елена
Преко гора зелена,
Не искара елена,

Но искара девойкьу,
Свива скути да бега…
И наистина не се намери никой, който да му прекъсне
песента. А тая песен я знаеха всички. И Вита я знаеше.
– Какво става тука? – беше бай Ефтим, Крумовият

баща.
До него вървеше и Тихомир.

322