Page 325 - "Вълчи разкази" – Васил Попов

ОВЧАРКА

Двамата заедно строяха къщи по съседните села, та си

идваха вече по-рядко. Но ето сега – в тоя късен час, се връ-
щаха от работа.
– Какво да става… – рече Яблена. – Овцете ги няма.
– Крума?
– Е той Крума ги изгуби, де! Кой друг? – обади се

Цецка.
– Как е? Къде е? Това питам.
И тогава камък сякаш падна от сърцето на Вита, понеже
разбра, че повече няма да ѝ се налага да бъде баба-Камено-

вият глас. Ето, Ефтим си бе дошъл. Той щеше да говори
вместо жена си. И говореше вече.
А Веката си продължаваше песента:
– Овчар моми говори:

„Мор стой моме, не бегай!
Я съм тебе видело,
На спаискьи кладенци,
Куде воду точеше

И у мене гледаше.“
А Ефтим рече на Пламен:
– Пламене, ела с мене. Да идем да го търсим.
И тръгнаха, а Тихомир каза:
– Бай Ефтиме, и аз ще дойда!

– Не, Тихомире. Стой си тука. Изморен си, няма сми-
съл да се трепеш. Пък и с Пламен няма да ходим по горите.

323