Page 328 - "Вълчи разкази" – Васил Попов

Васил Попов

Влезе в тълпата безмълвно. После се заслуша в приказ-

ките на хората.
– За едната мома стадото ни ще погуби! – ядоса се
Яблена.
– Е, айде сега… Случва се – обади се пак Тихомир. –
Пък и какво има Крума?

Тълпата млъкна. Луната изгря.
Веката отново запя:
– Пасо овци, пасо козe,
Бог да ме убийе!

Заборави да се женим,
Бог да ме убийе!
Рече чичо да ме жени,
Бог да га убийе!

Рече – па отрече,
Бог да га убийе!
И Веката продължи песента, а Тихомир, вече мрачен и
сериозен, каза:

– Нищо няма Крума! Преди десет години, когато прех-
върляше вече тридесетте, и ето, едната жена, която обичаше
– Елена, взе, че се разболя, та умря. И оттогава Крума все
да е овчар! Все той сам да се скита по полета и гори! Все
той да няма нищо! А защо? Човек е. Мъж е. Добър е. Силен

е. Защо и той да няма семейство?
Всички мълчаха. Истината казваше Тихомир.

326