Page 332 - "Вълчи разкази" – Васил Попов

Васил Попов

И ти ли се надаш, бабо,

Сватове да чекаш?
Сватове да чекаш, бабо,
Със пукнето гърне?
Със пукнато гърне, бабо,
И говеждо месо.

Стадото и хората, които идваха с него още не се виж-
даха хубаво. Само камбаненият звън приближаваше.
Дълго време конят-сърце тъпчеше и подскачаше, мя-
тайки гривата си. Чудеше се накъде да поеме, но накрая по-

несе Златан обратно към дома на баба Вита, който беше
близо до този на Лиляна.
Баба Вита хукна по следите на внука си. И тичаше тол-
кова бързо, колкото ѝ позволяваха болките в крака.

Стигна завоя, след който следваше нейната къща. Спря
се и дочу гласове.
– Обичам го. Тука ще остана – беше Лиляна.
Нежен глас имаше момичето.

– Преди няколко дни в Мисловщица друго разправяше
– рече през зъби Златан. – Че не ти се седи във Филиповци…
Че мене обичаш…
Баба Вита показа глава откъм завоя, колкото да види
дали внукът ѝ бе слязъл от коня. Не бе.

Златан каза пак:
– В Мисловщица друго говореше.
И Лиляна:

330