Page 335 - "Вълчи разкази" – Васил Попов

ОВЧАРКА

– По Драговски камък се запилели твоите. Нагоре, по

скалите отишли… – рече Ефтим. – Ама нищо, де. Крума ще
ги намери.
И Станка се обади:
– Пък и Златан натам тръгна с коня…
Цецка каза:

– Да му помогне отиде.
И Вита си помисли, че Златан не може да стигне до Дра-
говски камък заради скалите, по които конят му не може да
се катери.

VI

Овцете на Вита нямаха камбани и тя не можеше да ги
чуе отдалеч дали идат или не. И след няколко часа на лун-

ната светлина старицата започна да различава силуети в да-
лечината, а после разбра, че това беше един само силует и
бе на черния кон-сърце.

И той се движеше бавно – без ездач.
Като го видя, Вита се вцепени.
След жребеца идеха и трите ѝ овце.
Ефтим рече:
– Спокойно, Вите, нормално е Златан да го е оставил.

Къде ще ходи с коня по ония скали към върха… Не може с
кон да ходиш по Драговски камък.
После Вита с треперещ глас му рече:

333