Page 337 - "Вълчи разкази" – Васил Попов

ОВЧАРКА

И баба Камена от Мрамор все още седеше на портата и

трепереше повече, отколкото Вита преди малко. Беше сло-
жила глава между двете решетки на портата и не гледаше
към приближаващата я старица, а настрани, където в мрака
лежаха мъртви вече Ефтим и Крум.
И Вита каза на Камена:

– Мъртви са и двамата.
А за Златан никой повече нищо не чу. Неговият черен
кон-сърце остана във Филиповци, но после полудя от ярост,
та не даде на никого да го докосне и хвана гората, откъдето

рядко слизаше в селото. Но все пак се случваше да слезе и
беше спокоен, ако никой не го закачаше. И той беше един-
ственото, което остана от Златан и което караше хората да
си спомнят от време на време за него.

VII

А баба Камена не пророни сълза за родителите си, за

Златан и за Ефтим. И ето сега – три години след Ефтимовата
и Крумовата смърт, Камена плачеше за едното спукано
гърне.
Разбрала това, Стоименка се засмя и каза:
– Как за гърне ще плачеш, Камено! И то да беше кой

знае какво гърне, а то едно никакво! Аз у нас имам сигурно
десет такива… И по- хубави имам! – и се отдалечи от пор-
тата.

335