Page 334 - "Вълчи разкази" – Васил Попов

Васил Попов

Старицата седна на пейката пред дувара и зачака ов-

цете.
И ето, след малко камбаните на овцете отново задрън-
чаха. Пламен посрещна своите. Лиляна посрещна своите.
Борко посрещна своите…
На Вита отново ни една овца не дойде.

V

Вита пак тръгна към мегдана на селото – този път сама.

Когато го стигна, вече я нямаше тълпата. Само Ефтим, Ве-
ката, Цецка и Станка седяха още там. А Вита забеляза, че
баба Камена отново стои на портата.
– Айде, Вите! – извика Станка. – Само твоите оста-
наха.

– Не бой се – каза Ефтим. – Ей сега ще ги докара
Крума и твоите.
И Вита попита:

– Къде е Крума? Нали беше с вас?
А Ефтим отговори:
– Не сме казвали такова нещо, бабо Вите. Ти пита дали
е добре и Пламен ти каза, че е добре. Нищо му няма. Ви-
дяхме го.

– Къде е Крума сега? Къде отиде да търси овцете ми?

332