Page 330 - "Вълчи разкази" – Васил Попов

Васил Попов

Камена все още стоеше на портата, когато от другия

край на селото се дочу Ефтимовият глас:
– Идат! Идат! Всичко е наред!
И после камбанен звън.
И Вита, която бе гласът на Камена, пита:
– А Крума? Крума добре ли е?

– Добре е! – отговори в далечината Пламен. – Всичко
е наред!
Вита, усмихната, отиде до бай-Ефтимовата порта, ала
там вече не завари стопанката. Видя я вътре в двора, пред

къщата, да реже в едно глинено гърне домати. Готвеше се
да посрещне Крума.
Вита се усмихна още по-широко. Стресна я обаче още
по-силното пръхтене на Златановия кон. Тя се обърна и

видя, че за сетен път повечето хора се бяха разотишли по
домовете си. Само няколко все още бяха около Тихомир и
го разпитваха:
– Значи Лиляна, а?

– Лиляна, ами! – смееше се Тихомир.
– Ама тя не е от селото, Тихомире! – обади се Яблена.
– Е, да… От Мисловщица е. Ама сега при нас живее.
Във Филиповци. И от мен да знаете, заради Крума тука и
ще си остане!

– Стига вече! – викна ядосано Елза. – Тихо, Тихомире!
Да мълчиш!

328